Свободата, Панчо…

Свободата, Панчо…

Конкретния повод да „притоплям“ точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).

Другият глас

Другият глас

Някой беше казал, че това, което най-много ни плаши не е Мракът вътре в нас – а Светлината.

Най-големият ни страх е, че може да се окаже, че ние наистина сме можещи и силни. И съдбините ни не зависят от никой друг – освен от самите нас. И нашите решения. От всекидневните ни избори.

Кога за последен път?

Кога за последен път?

Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували…

Притча за фотографа и главния готвач

Хубавите истории нямат нужда от обясняване. Тази е точно от този тип.

Попаднах на нея докато се опитвах да намеря подходящ виц за фотографи – исках да „намигна“ на приятел, който в момента кара курс по фотография и е много въодушевен от това.

После си казах, че историята е поучителна и за тези, които са се отдали на кулинарното изкуство. Имам и такива приятели. (Не са много на брой, но пък са повече от качествени…)

В крайна сметка, реших, че историята е толкова добра, че си заслужава да я споделя със всеки от вас.

А кой какво ще си вземе от нея – това вече не е моя работа…

„Тайната“ на личностното развитие

Днес ще ви поднеса тайната на личностното развитие. На тепсия. И на много добра цена – безплатно. Освен всичко това, няма и да ви разтягам локуми. Тайната е кратка и ясна. Ето я: ТАЙНАТА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ СЕ КРИЕ В…

46

Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…

Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…

Мисля си…

Мисля си…

Всеки ден чета буквално десетки български новинарски сайтове. Малка част от тях – по собствено желание. За другите ми се налага или просто попадам на тях случайно. И всеки ден се чувствам като че ли съм се разходил в гората.…

Снощи…

Снощи…

Снощи бях на „Герена“. Мръзнах и треперех – не само от студ – до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем – в приказката, която трябва да продължи.

Притча за цветята

Представяте ли си ако цветята бях като нас? Хората… Сигурно щяха да си правят забележки и да се сочат с листа едно-друго през цялото време: – Ти не си правилното цвете! – Не се расте така! Има и по-добри начини!…