Друг поглед към 10 ноември

модерни баби За вчерашният юбилей вече писах. А днес медийното пространство пък направо прелива от статии и анализи за друг подобен юбилей: 20 години от прословутия 10 ноември.

Аз не обичам да пея в хора. Солов изпълнител съм.

Не обичам и да се нося по течението – предпочитам да плувам срещу него, пък… докъдето ми стигнат силите…

Не харесвам и папагалстването по която и да е тема, нито пък си падам по политическите коментари. И в политиката, и във футбола, всеки дърпа чергата само към себе си и няма сила на света, която да успее да го убеди, че и отсрещната страна също е права… за себе си.

Затова реших да пиша за 10 ноември от един друг ъгъл. С малко повече хумор и настроение – защото мисля, че имаме по-голяма нужда именно от това, а не от нови поводи за разделение.

Ето защо, за 20-годишният юбилей от паметната дата аз ще дам моите

20 ПРИЧИНИ ДА СЕ КЕФЯ НА ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ

Това че съм по-стар с цели 20 години (и по-тежък с повече от 20 килограма) е факт. Но за мен е по-важно, че съм и (поне малко) по-мъдър. А и имам повече приятели…
Вече съм семеен мъж и баща. Това е много, много важно. И ценно…
Имам свободата да избирам къде и как ще живея. И да се уча от грешните си избори…
Гледам на историята с по-критично око. И вече знам, че много от учебниците по история се пишат не от историци, а от… PR специалисти. (Повечето от тях – доста лоши).
Имам правото да не се интересувам от политика. И да псувам редовно политиците…
Мога да отида в която точка на света поискам. Стига да мога и да си го осигуря финансово…
Нямам таван на доходите. Те зависят само от това колко добър продавач съм. На себе си…
Нямам таван и на мечтите. И сбъднах доста от тях. Но не само с мечтаене…
Ако нещо не ми харесва – мога да го променя. Когато зависи от мен…
Имам свободата да избирам източниците си на информация. „Работническо дело“ май спря да излиза отдавна….
Имам достъп до Интернет. А там има всичко…
Нямам норма и петилетен план. Това не значи, че не планирам бъдещето си 10 години напред…
Нямам партиен секретар. Въпреки, че все още се намират хора, които се опитват да ме научат да мисля „правилно“…
Не чакам 10 години за Лада или Жигула. Нито за цветен телевизор или пералня…
Мога да си купя 100 вида бисквити. А не само два…
Мога и да не си купувам бисквити. А банани и портокали – не само по Нова година…
Няма ленински съботници. (Но няма и „Всяка неделя“…) 🙁
Детето ми не учи в училище за Павлик Морозов. Нито за Матрасов на амбразурата…
Мога да съм господар на живота си. Или лош мениджър…
Мога да пиша в собствен блог. Без екскурзии до Сибир или Белене…

А вие какво мислите по този повод?

Ринг свободен! 😉

, ,