История с бисквитки… и още нещо

Тази история е на пръв поглед банална. Като повечето неща, които са прекалено важни, за да не бъдат замаскирани като клишета…

Разказа ми я една приятелка (добре де – изпрати ми я по е-мейл). В труден за мен момент…

Може и да ви се стори безинтересна и скучна. Ежедневна. Измислена…

А може и да откриете нещо в нея. Нещо, което да има значение точно за вас… точно сега…

Има един-единствен начин да разберете:

Една млада жена се намирала на оживено летище, в очакване на своя полет. Тъй като имало доста време до полета й, тя решила да си купи книга за четене. А заедно с книгата си купила и кутия бисквитки…

Настанила се удобно в едно кресло във VIP-залата на летището – за да бъде необезпокоявана докато чете.  На съседната седалка – точно до кутията с бисквитки – се настанил някакъв мъж, който отворил списанието си и също се зачел.

Когато момичето си взело първата бисквитка от кутията, непознатият също се пресегнал и си взел една. Това я подразнило, но си замълчала.

Обаче си казала наум: „Какъв нахалник! Заслужава да му забия един шамар!“.

И така, всеки път когато тя си взимала по една бисквитка от кутията – мъжът правел същото. Това я вбесявало, но не искала да предизвиква сцени точно на летището…

Когато в кутията останала само една бисквитка, тя си казала: „Я сега да го видим, какво ще направи този нахал?!“.

Мъжът взел последната бисквитка, разделил я на две и подал едната половина на младата жена.

След известно време,  жената вече се била настанила на мястото си в самолета и отворила чантата си, за да си потърси очилата. За нейна огромна изненада, открила в чантата си нейната кутия бисквитки – недокосната и неразпечатана.

Младата жена почервеняла от срам. Тя осъзнала, че не била права и че е забравила нейните бисквитки в чантата си.

Непознатият мъж бил разделил своите бисквитки с нея – без да изпитва гняв или горчивина…

… а през цялото това време тя била бясна, защото си мислела, че той си похапва от нейните сладки.

И вече нямала възможност да се извини и да обясни грешката си…

Има само четири неща, които не можем да върнем назад.

Камъкът, който вече сме хвърлили…

… думата, която вече сме произнесли…

… поводът, който вече сме изгубили…

… и времето, което сме пропилели.

httpv://www.youtube.com/watch?v=blfdQFt6txE&NR=1

 

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.