Ирими наге, дзен и бизнес-уроци по любов

Любовта не е лесна работа...

Редът на разсъжденията в днешната ми шътокуа ще е точно обратно на заглавието. Но това, разбира се, не е никак случайно. И една от причините да подходя на 180 градуса е, че ще погледнем на любовта точно под различен – доста различен – ъгъл.

В този блог съм писал неведнъж по темата за любовта. И това не бива да ви учудва. Подзаглавието на Blogatstvo.com е „шътокуа за богатството, успеха и нещата от живота“. А нима Любовта не е богатство или не е от най-важните неща в живота?!

Писал съм и за любовта като клише. Защото в главите на много хора Любовта е точно това – клише. Едно огромно клише в розово, с много рози, панделки, плюшени сърца и плюшени мечета с влюбен поглед…

Да – ама не! Този измамен образ на любовта е не само фалшив, но и носи много проблеми. (Носи и много оборот на търговците – не само на 14-ти февруари, а целогодишно).

Да видим какво казва вездесъщата Уикипедия по въпроса за Любовта:

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек.

Ново двайсет! А какво ли ще рече да бъдеш всеотдаен?!

Може би това значи да поставяш другия на първо място?! На ПЪРВО място – не на 11 позиция в класацията ти за Топ 10 – след приятелките, работата, мама, сапунката по бТВ, маникюра… или любимия футболен отбор, бирата с приятели, колежката с голямото деколте и т.н.

Дори и второто място е непростим компромис. Освен за хората, които са свикнали да са втора ръка, разбира се…

Друг криворазбран феномен е начинът по който засвидетелстваме или доказваме любовта си. Да – доказваме! Ако смятате, че любовта няма нужда да бъде показвана или доказвана – опитайте се да карате колата си през следващите 10 години само с горивото, което сте налели в резервоара й онзи ден. Скоро ще се убедите, че няма как да стане…

Дори и хората, които са убедени, че любовта трябва да се доказва, не винаги го правят по правилният начин. Предпочитат да го правят по лесният начин: букет цветя, кутия шоколадови бонбони или френска любов без предварителна заявка от страна на франкофона.

Не казвам, че тези неща са лоши – опазил ме Бог! (Пък и Viva La France!) 😉

Само казвам, че не са достатъчни…

Дори да чуете заветното „Обичам те, миличко!“ по 1000 пъти на ден, това ще бъдат само кухи думи ако зад тях не стоят ежедневните дребни действия и постъпки, които са истинското доказателство, че човекът срещу вас наистина ви обича.

В заглавието ви обещах примери от бизнеса. Ами представете си, че имате подчинен, който постоянно ви повтаря „Шефе, аз съм влюбен в тази компания!“ и ви уверява, че за него да работи за вас е най-важното нещо в живота му. Но в същото време постоянно закъснява за работа, идва облечен като клошар и не успява да изпълни и 10% от плана за продажбите…

На какво ще повярвате повече – на думите или на делата му?! Въпросът е повече от риторичен…

По същия начин и по същата причина, всяко дребно действие (или бездействие), което демонстрира, че не ви пука кой знае колко за човека до вас… тежи много повече и от 1 тон любовни заклинания.

Обещах да намесиме в нашата шътокуа и Дзен-будизъм. Джон Тарънт (John Tarrant) е дзен-учител, който ни учи, че:

„Вниманието е най-основната форма на любов и чрез него ние даваме и получаваме благословия“

(„Attention is the most basic form of love; through it we bless and are blessed.“)

Какво значи внимание? Ако любимия човек обича кафето си БЕЗ захар – да не пукаме в чашата му две бучки захар по навик, само защото и ние го пиеме така, а и сме още сънени… или пък имаме някое друго удобно извинение.

Това е само един битов и дребен пример за невнимание. Има още хиляди такива – дребни и на пръв поглед незначителни случки, които дори се правим че не забелязваме и често пропускаме да коментираме. Но това не значи, че тези две бучки захар (или който и да е друг подобен жест) не са оставили трайна горчивина в душата ни. А тези дебни случки са точно дребните камъчета, които могат да обърнат каруцата… и често го правят…

В определението на Уикипедия за Любовта има и още едно мъдро тълкование:

В българския съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта.

Ако влюбването е само хитроумен трик от страна на Природата, която ни дава благородно оправдание на плътското ни желание да се напъхаме в нечии гащи (и така да продължим човешкия род)… то обичта е съзнателен избор и поредица от ежедневни малки действия и саможертви. Това – поне според мен –  е истинската Любов. Всичко останало са само розови сънища с много кратък срок на годност…

И накрая – дойде време и за ирими наге.

Ириминаге е техника за хвърляне в Айкидо, при която противникът бива завъртян на 180 градуса преди да тупне на татамито.  По същият начин, моите не чак толкова светли разсъждения за любовта бяха завъртени в точно противоположната посока от един видео клип. (С благодарност към Донка Костова, която ми помогна да издиря отново това видео).

Този клип ми напомни, че колкото и да са важни дребните жестове на обич – не трябва да сме прекалено строги или прекалено взискателни към партньора си.

Защото никой от нас не е съвършен. И никой от нас няма да обича и да бъде обичан завинаги…

А когато загубим любовта на своя живот – най-много ще ни липсват неговите или нейните малки несъвършенства:

В крайна сметка, май излиза, че Любовта е мистерия. Също като Живота…

И също като живота, Любовта е вечна – но не и нашето присъствие в нея. И на този свят…

Затова трябва да се обичаме – не на думи и не насън!

Сега!

–––

P.S. Още за Любовта можете да прочетете тук, тук и тук.

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.