Почти пълни самопризнания

Имам нещо като „мръсна малка тайна“ и причината да не я разкрия публично досега е, че егото ми се е притеснявало, че може да ме помислите за самовлюбен идиот.

По-наблюдателните, вече са забелязали, че в предишното изречение използвам минало свършено време – за притесненията на егото ми. И за това си има причина – днес реших да разкрия тайната си.

Пак по чисто егоистични подбуди – за да ми олекне.

Ако очаквате нещо много пикантно и „жълто“ – ще ви разочаровам. Тайната ми даже не е тайна за мнозина и тя е, че често влизам в собствения си блог, за да… се чета.

Да – чета си сам собствените писания! Предимно тези, които съм писал преди доста време и съм позабравил.

Не знам дали забравянето е само от ЕГН-то. Понякога откривам неща, за които буквално нямам спомен кога, как и защо съм писал. Все едно някой друг ми е диктувал думите – а аз само съм тракал по клавишите…

Не бързайте да викате психиатри! Това – дето „звездите ми го говорят“ – не е първия признак за сериозно душевно заболяване. Надявам се, че всеки, който някога е изпитвал родилните мъки на писането, поне веднъж е преживявал и „божествената искра“ – блаженството когато думите ти сами излизат изпод пръстите ти, без напрежение, без напън, без саморедакция и самоконтрол…

Далеч не всеки текст в този блог е имал късмета да бъде създаден по точно този начин. Но все пак има и такива…

И тъкмо тях си препрочитам понякога. И си се кефя. Даже се вдъхновявам…

(Приемете го даже като някакъв вид мастурбация – но удоволствието си остава!).

Ето – казах си. И ми олекна…

И от чисто любопитство – дали някой от пишещите ми събратя се е чувствал по същия начин?

Да видим сега кой ще прояви достатъчно смелост – и ще бъде искрен!

httpv://www.youtube.com/watch?v=gPDcwjJ8pLg

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.