Как (не) се прави семинар с Том Шрайтер

Не съм от тази порода хора, които могат да намерят петно по килима и на най-скъпият хотел. Във всеки човек и събитие (по принцип) се стремя да открия хубавото, а ако не е чак толкова хубаво – приемам го за неизбежно. Но понякога някои кусури не трябва да се премълчават – иначе просто няма как да бъдат забелязани и (евентуално) преодоляни.

Цялото това мъгляво въведение (което май заприлича повече на предварително извинение) се отнася за двудневния семинар на легендата Том Шрайтер (Tom Schreiter), който се проведе в София този уикенд.

Първият ден, Големият Ал говори пред почти пълната Зала №1 на НДК. Всеки, който беше избрал да се раздели със скромните (за събитие от такъв ранг) 30 лв, можеше да бъде в тази зала и да попие директно от съветите на човек с близо 40-годишен бизнес-опит в своята област.

Вторият ден обаче, не всеки желаещ можеше да се добере до ВИП-семинара на Том Шрайтер. Не заради цената на билета – 70 лв не е малка сума, но е напълно разумна в случая. А заради шопския принцип „Я че си подпалим къщата – ама да изгори на Вуте плевнико!“.

Големият Ал дойде за втори път в България, благодарение на Българската асоциация за директни продажби. За което можем само да им благодарим – и да им ръкопляскаме.

Това, че са планирали второто събитие (в една от залите на хотел Дедеман Принцес) да бъде само за „специални хора“ също няма нищо лошо. По принцип…

Само че… поне една-трета от местата в залата бяха празни. По моя преценка, в залата имаше около 500-600 места, което прави поне 100-150 непродадени билета. А желаещи имаше – и то поне толкова!

Билетите за това ВИП-събитие можеха да бъдат закупени само чрез офисите на фирмите, които членуват във въпросната асоциация. Моя милост се води независим сътрудник на една от тях и точно по този начин се сдобих и със заветните билети – отидох в офиса и си платих за двете отделни събития.

Взеха ми стоте лева – и ми дадоха двата билета. Толкова.

Чак после разбрах, че за да присъствам на второто събитие трябвало да съм бил „лидер на ниво „Директор“ и нагоре“. Когато ми вземаха парите никой не ме пита директор ли съм или секретарка.

Предполагам, че и в другите компании от БАДП е имало подобен „праг“ за участие. В което пак няма нищо лошо. По принцип.

Само дето е МНОГО ТЪПО да има хора, които да са готови да си дадат парите за да бъдат в тази зала… но да няма кой да им ги вземе. Щото това стана на практика.

Мой приятел – също неща(с)тен сътрудник на същата фирма и също не-директор – ми завидя искрено, че съм успял „да се вмъкна“ в залата и да гледам и слушам Big Al. И той искал… ама му отказали. Даже от сцената на НДК предупредили в края на първия ден, никой да не се и опитва да прави такива номера

Прости им, Господи! Не са виновни те – че са отсъствали когато Ти си раздавал „здрав разум“ и човещина…

Кой щеше да загуби – ако 100-150 „обикновени“ хора бяха си платили билетчетата, за да чуят и видят една легенда, която едва ли ще ни посети скоро пак?!

Толкова ли са излишни едни 7000-10000 лв на организаторите от БАДП?! Най-малкото можеха да ползват част от тях, за да си направят един нов уебсайт. Работещ обаче – щото те и сега имат някакъв уебсайт… ама той повече прилича на остаряла визитка от 2005-та година. Поне от тогава е и последната новина в него…

И още един въпрос: защо ми е на мен да казвам, че Цар Траян има кози уши?!

Напълно наясно съм, че някои хора ще ме намразят още повече… но не ми пука! Аз също не си падам никак по методите на комсомолските секретари от едно време – да отчетем дейност, пък другото както и да е!

И всичката ми критика по-горе не е злобна (повярвайте ми – спестих доста от нещата, които щях да напиша още вчера вечерта… и не напразно изчаках да ми мине), а градивна. С наивната надежда, че следващия път нещо ще се промени…

(И няма да спра да се учудвам на хората, които мълчаливо и безропотно се оставят да бъдат стригани и доени… като дори даже са благодарни, че овчарят им подсигурил сочна зелена тревица – и бистра студена водица…).

Но за да ви убедя напълно, че го казвам с добро, а не с лошо – оставих хвалбите за най-накрая.

Като изключим грозния гаф с полупразната зала (и дребните неща, за които не искам да се заяждам) – организаторите на събитието наистина заслужават похвала. Защото все пак Том Шрайтер дойде отново и отново ни даде ценни съвети как да правим правилните неща, а не просто да правим нещо. (Повече за съветите му ще разкажа може би някой друг път).

А най-голямата ми благодарност е за истинския „виновник“ Големият Ал да ни посети за втори път: доктор Петър Найденов.

Имам честта да познавам Петър от почти десетилетие (той беше и първия ми учител в МЛМ), а за тези, които не го познават мога да кажа само едно: той е българският издател на книгите на Робърт Кийосаки. Мисля, че това казва всичко…

Освен, че именно Петър Найденов покани лично Том Шрайтер (и за двете му гостувания в България), той се нагърби и с нелеката задача да бъде и негов преводач наживо по време и на двата семинара. Като човек, който има известен опит със симултанния превод, мога да кажа, че Пепи се справи блестящо със задачата  – да предаде максимално точно думите на Големия Ал на хората в залата, които не разбираха английски. Защото част от  изкуството на директния превод е и това да разбираш терминологията на материята, за която се говори. И лично аз съм бил свидетел не веднъж и дваж на преводачи, които разбират прекрасно езика, но не и спецификата на темата – в резултат на което превеждат, меко казано, пълни глупости…

В крайна сметка – радвам се, че можах да бъда участник в поредния незабравим уикенд.

И наистина се надявам, че занапред ще ви „рапортувам“ за такива събития само с положителни отзиви!

Стига някои хора да „прогледнат“ и чуят гласа на нас, недиректорите… 😉

P.S. Ако имате мнение по темата – не ми го спестявайте! За мен е важно мълчанието на агнетата все някога да спре…

P.P.S. Заглавната снимка е направена от мен, а фотографията на Том Шрайтер и д-р Петър Найденов е от личния албум на Петър.

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.