5 тайни на живота (като такъв)

lifeЖивотът – по думите на един мой приятел – е един от най-сложните. Тия дни за пореден път разбрах (по трудния начин) колко верен е този, на пръв поглед хумористичен, афоризъм.

Понеже държа личния ми живот да си остане личен – няма да се впускам в подробности. Но бях сюрпризиран от една неочаквана новина – за здравословното ми състояние. От тези новини, които променят из основи всичките ти планове и приоритети. И те карат да се замислиш. Ама този път наистина на сериозно…

А когато ножът – буквално и в преносен смисъл – опре до кокала… тогава нещата са коренно различни. И цялото ти предишно ежедневие, навици и рутини започват да ти се струват като някакъв далечен сън. Дори не само далечен, но и безсмислен…

Въпреки всичко, изминалите няколко дни бяха за мен не само изпитание, а и поредица от уроци. Може би досега не съм бил особено прилежен ученик и някои от уроците се повтарят, а други може и да се потретят… а сигурно има и такива уроци, чийто скрит смисъл все още не съм разгадал.

Но със сигурност научих, че:

  1. Живият живот е много различен от онова, което е по телевизията. И колкото и да е зле цялата система на здравеопазването ни, колкото и да са мизерни материалните условия в болниците ни, колкото и да са набедени лекарите и целия медицински персонал в корупция, некомпетентност или бездушие… същите тези хора, в същите тези обидно мизерни условия всекидневно спасяват човешки животи. И когато иде реч за собствения ти живот – това не са само силни думи.
  2. Въпросът защо на добрите хора им се случват лоши неща е по принцип безсмислен. Категориите „добро“ и „зло“ са толкова относителни, че в крайна сметка всичко опира до това колко остър е ножа. И на кого е кокала..
  3. Никой не го е чак толкова грижа за теб – и въпреки това, не си абсолютно сам. Подкрепата може да дойде и от страна на близките ти, но може да бъде и безвъзмезден дар от страна на напълно непознати хора. Това се нарича обикновена човещина. И наистина ни прави хора…
  4. Няма по-добър съветник от Смъртта. И докато тя не ти намигне палаво – с ослепителната усмивка на Джесика Ланг – не си даваш сметка колко смешни са плановете ти за собствения ти живот. И колко жалко е, че пропиляваме дните си с тъпата увереност, че ни предстоят още много, много от тях… Нещо, което никой никога не ни е гарантирал.
  5. Животът ти има смисъл – и получаваш правото на второ действие, преди финалната завеса – само ако навреме си зададеш правилния въпрос. А той не е „Какво още не съм взел от този живот?“. По-скоро е „Какво още мога да дам?“. От себе си…

Толкова засега. Взел съм предостатъчно, но имам – и мога – да дам още много.

Време е за шоу.

httpv://www.youtube.com/watch?v=f5URCGyMINg

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.