Carpe diem

Има неща, които всеки от нас уж знае… но упорито се прави, че е точно обратното. Например, това, че всеки от нас ще умре – рано или късно. И родителите ни ще умрат, и децата ни… всички. И единствената причина за това е, че всеки един от нас се е родил. Бил е на този свят – и затова и ще си отиде от него. Някой ден…

И въпреки, че никой не знае дали този ден ще е днес, утре – или след 50 години – всички се държим така, сякаш до този нечакан ден има поне едно 1000-2000 години. Че и повече…

Отлагаме мечтите си за „някой друг ден“. Докато ни изненада денят, който ни се ще да отложим завинаги. Но не можем. А и не бива…

Забравяме да дадем цялата си любов на тези, които жадуват за всяка нейна капка. Защото сега имаме „по-важни неща“ за вършене. Сякаш има по-важно нещо от това да обичаш…

А когато все пак се сетим – за даването на любов – птичките са отлетели надалеч. Или завинаги…

Лъжем се, че ще имаме време. После. Някой ден…

Но ние никога нямаме време. Защото Времето има нас. За кратко…

И затова никога не сме тук и сега. Винаги живеем в някой отминал момент – когато ни е било хубаво – или в някой измислен, бъдещ момент. Когато евентуално ще сме щастливи…

Но не и днес. Не и тук. Не и сега…

И така преминават дните ни. Преброените…

Докато един ден разбираме, че не сме безсмъртни.

Но за сметка на това сме безвъзвратно глупави.

Единственият ни шанс е да бъдем щастливи днес. Тук и сега!

Carpe diem!

Докато не е станало прекалено късно…

httpv://www.youtube.com/watch?v=5L8-FTvSVxs

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.