Протестирам срещу протестите!

Не съм ПРОТИВ свободата на словото. Всеки е свободен да изразява както намери за добре правото си на мнение по всеки един обществен проблем. Стига да има практически смисъл в това. И да не е за сметка на доста други хора, на които им се пречи да се възползват от правото си на свободно прибиране по домовете си, например…

Поводът за днешните ми думи е вчерашният „масов протест срещу цените на горивата“ – който за пореден път направи града, в който живея в истински ад за обикновения шофьор. А горивата си останаха все така скъпи…

В личен план, площадната демокрация никога не ми е била по вкуса. По няколко причини. Една от тях е, че на такива събития има прекалено много истерични крясъци. Които – поне на мен – ми звучат прекалено фалшиво. И прекалено удобно – за някои политически сили (известни повече със слабостите си).

Другата причина да се отвращавам предварително от повечето масови прояви (с много малко изключения) е, че тълпата винаги си остава тълпа. А недостатъците на една тълпа са в пъти повече от качествата й.

В 99 на 100 от случаите тълпата е способна само да руши (доста често – и да убива), но не и да съгради нещо хубаво и полезно. И обикновено е само място за отприщване на низки човешки страсти

Поредната тълпа – в поредния безсмислен (поне според мен) протест – за пореден път изпъчи гърди и се напъна… колкото някои хора да се видят в новините.

Защото и на мен ми се ще да сипвам в резервоара на колата си бензин за 20 стотинки – вместо за 200. Аз дори си спомням времето когато бензина наистина струваше почти толкова. Но, честно казано, никак не ми се ще онова време да се върне…

Сигурно има доста хора, които смятат, че не съм прав. А протестиращите са прави – и че това, което правят се нарича демокрация. За мен думата е съвсем друга… а в разбирането ми за демокрация се включва и правото ми да не съм съгласен с тъ(л)пите…

Не вярвам и няколко хиляди шофьора-демократи да сринат цената на суровия петрол в света. Като блокират Цариградско шосе – и принудят десетки хиляди други шофьори (като мен) да споменат майките ми с нечисти помисли…

Ако наистина искаме пазарната цена на горивата да тръгне надолу – единственият смислен начин това да стане е да яхнем всички по един велосипед. А не да се качим на главата на други хора, които просто искат да стигнат от точка А до точка Б за 20 минути – вместо за 3 часа…

Ако българите масово спрат да купуват бензин, газ и нафта – рано или късно монополистите ще намалят значително цените. Вместо да ни залъгват сега с намаление от няколко стотинки…

А и нека да не се лъжем в очите – голяма част от протестиращите надуваха клаксони и гърла не заради цените на горивата! А щото едни хитреци и тарикати бяха решили да покажат, за пореден път, мускули…

Същото важи не само за този протест – а за абсолютно всяка друга проява на криворазбрана демокрация. Която (проявата – а не демокрацията) докарваше в столицата автобуси с провинциални номера и хора с провинциално мислене. (За сведение – и аз не съм раждан на жълтите павета, но съм възпитан да казвам каквото мисля… а не да го крещя по площадите).

А всяко такова докарване на автобуси неизменно докарва до ръба на нервна криза поне около половин милион „софиянци“, които просто искат да стигнат до работните си места. Щото ако не работим – няма да има пари нито за бензин, нито за демокрацията и нейните гласовити стожери…

Всеки проблем има повече от едно решения. И ако решението е в ущърб на други хора – това не е добро решение!

Илюзия е да смятаме, че горивата в скоро време ще поевтинеят. Напротив – ще растат още! Но не щото и това правителство не ни се харесва (то на нас трудно може някой да ни угоди) или щото и тези олигарси са лакоми и ненаситни кръволоци (метафорите от подобен характер не са мой патент, а на един бивш министър-председател, който обичаше да нарича с „чорбаджии-изедници“ представителите на едрия бизнес… стига да не са му съпартийци, разбира се).

Публична тайна е, че в България най-голямата партия е тази на безпартийните. На хората, на които ни е писнало от откровено политически акции, маскирани като „граждански протест“ или „народно“ недоволство…

И един ден може да ни писне толкова много, че не само да напускаме родината си в посока някоя „бяла държава“, но и да вземем съдбата си в собствените си ръце – и да си оправим сами живота.

И тогава не само цените ще са високи. Но и заплатите…

(А по Цариградско шосе няма да има нито дупки – нито протестиращи!)

Няма такава държава. Засега…

А дали ще я има някога – това зависи и от мен!

Но и от теб също…

Защото милата ни родина наистина би могла да стане земен рай. Но чак когато спрем да се правим на големи гяволи

(И да произвеждаме повече – отколкото протестираме). IMHO

httpv://www.youtube.com/watch?v=8Qt9Sa5w3rM

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.