Дилемата Бербатов

Помните ли онази детска игра – с късането на листенцата на маргаритката и заветното броене: „Обича ме! Не ме обича!“?

Общото с Димитър Бербатов е, че и той бива или силно обичан – или люто мразен. Но е много трудно да си безразличен и безпристрастен в дилемата голям играч ли е Бербата или е измислен герой, префърцунена Барби и разглезен и силно надценен ритнитопковец със съмнителни футболни достойнства.

Ако четете блога ми редовно, сигурно за вас не е тайна че съм „болен“ привърженик на „сините“. Но за хората с поне малко мозък, не е тайна и че дилемата ЗА или ПРОТИВ Бербатов никога не е била като вечния спор Левски или ЦСКА.

По някаква извратена логика, „червените“ фенове смятат Митко за свой. И услужливо забравят как младата надежда беше хулен, псуван и обиждан в края на своята краткотрайна „червена“ кариера. И трябваше мама да го спасява от традиционния им „справедлив гняв“… Аз, обаче, това си го спомням много добре. А и като фен на Левски, нямам нито един лош спомен от „червения“ Бербатов…

Но – както казах в самото начало – тук въпросът въобще не е в синьо или в червено. (Колко странно, че в сегашния си отбор Митко играе и с двата цвята… и даже синьото май по му отива…) 😉

Не става въпрос и за най-традиционният български спорт – да мразим всеки успял и богат. И сърцето ни да пее Одата на радостта, всеки път когато четем по вестниците хули по адрес на Бербатов…

Това е за комплексари. И е жалко…

Разбира се, не ми минава и през ума да ви призовавам да боготворим Бербатов и да сипем само хвалби и суперлативи по негов адрес – независимо дали ги заслужава реално или не.

Но ( и това също го уточнихме отрано), няма как и да останем пък съвсем безпристрастни. Балканци сме…

Бербатов бил мързелив, не се напъвал, вкарвал само на слаби отбори… тази песен сте я чували неведнъж, нали?!

И няма как да не признаем, че зад много от тези твърдения стоят реални факти.

Само че, най-великите са велики точно с това, че имат дарбата да променят реалностите и фактите. И да обръщат нещата на 180 градуса – понякога. (За невеликите фактите са непроменлива реалност и ненарушим закон. Като гравитацията, например – поне до момента, в който двама братя решават, че могат да й се противопоставят).

Да се върнем на Митко Бербатов. Днес той играе в един от най-великите отбори – в страната, която се води родина на футбола, защото там това не е просто спорт, а религия.

Един от най-великите представители на тази нация – също като Митко – дълги години е бил подценяван, хулен, осмиван и смятан за „бита карта“ и „изпята песен“.

Същият този велик британец е сменил няколко пъти политическите си възгледи – както и Бербатов сменя доста отбори през досегашната си футболна кариера.

В детството си е заеквал и едва ли някой въобще си е представял, че от него ще излезе един от най-блестящите оратори… както малцина са подозирали, че момчето, което гони топката по поляните в Благоевград, един ден ще рита на митичния „Олд Трафорд„.

Неколкократно търпи политически провали и загуби в изборите… както и Митко не веднъж е губил мачове, титли и любовта на феновете…

…но един ден изненадва всички – но не и себе си – като спечелва най-важните избори в кариерата си, а след това извежда родината си от най-голямата война и кризата след нея.

Сигурно сте чували името му – Сър Уинстън Чърчил.

Може ли Бербатов да изненада всичките си критици и да изригне? Защо не?! Чудото може да се случи още тази вечер и да продължи – чак до финала на Шампионска лига.

Аз вярвам в чудеса. Но вярвам и в Митко.

Защото е талантлив.

Защото съм фен и на Ман Юнайтед.

Защото съм българин.

(А и защото Бербо все пак е и колега – блогър!) 😀

Освен това – мразя да мразя. А да завиждам така и не се научих.

УСПЕХ, МИТКО!

Ще стискаме палци!

Защото същият този велик британец е казал:

„Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш

да бъдеш огън.“

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

, , , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.