Черна злоба и розови ситроени

Като излязох сутринта пред блока – изненада! Нощес неизвестен вандал е залял с черна боя колата ми. Обилно – отпред на стъклото и отстрани, на шофьорската врата.

Сега розовият ситроен (да, розов! трябваше да видите как ме гледат хората когато аз – с цялото великолепие на своите 100 и кусур килограма – излизам от него като руски танкист насред Прага…) прилича на нещо, върху което е повърнало някакво грозно и черно чудовище…

Колата даже не е моя. Миналото лято я взехме  „назаем“ от роднина, тъй като временно бяхме останали без автомобил. И понеже е малка и икономична, аз продължих да си я карам на градско. Но от поне 3-4 месеца си стои така пред блока (карам си другата кола) и очевидно това е било трън в окото на някой комшия…

Но вместо да ми го каже в очите, страхливото копеленце е предпочело да действа по друг начин. Така действат подлеците и страхливците – анонимно, на тъмно, под прикритието на мрака…

Сега злосторникът сигурно се крие в дупката си и потрива доволно ръце. Горкичкият! Представяте ли си колко съсухрена и мумифицирана трябва да ти е станала душицата – че едничкото ти удоволствие да бъде някаква такава мръсотия?! Да залееш някого – или нещо – с чернилка… И да се кефиш отстрани…

Разбира се, че побеснях при гледката на поруганото ми возило. Но вече закъснявах за работа и дори нямах време да разглеждам подробно щетите…

Обаче, докато шофирах някак си се успокоих. Защото осъзнах, че за мен това е само тест. Дали ще се поддам на Тъмната страна…

Овладях първоначалното си неистово желание да го хвана за гушката и да блъскам муцуната му в чернилката. Това би означавало да стана като него.

Отказах се и да търся възмездие чрез родната мили… полиция. Тя пази Веско Маринов, но за мен едва ли ще си мръдне пръста. Пък и искам да си спестя фатмашките бисери и мъдрости. (По неизвестни причини, в такива моменти униформените ги избива на нездрава философия, заради която постоянно трябва да си повтаряш наум, че тоя гъз отсреща всъщност е служебно лице…).

Общо взето се успокоих. И приех нещата такива, каквито са. Имам други цели и приоритети в живота – и те не са да си късам нервите с неизвестни страхливци. Ще направя каквото трябва – но нищо повече.

Ако позволим на мръсниците и подлеците да ни отклонят от пътя ни – това би означавало те да спечелят!

Ако въпреки всичко продължим по пътя си – техните злини и мръсотийки ще бъдат лишени от живителен сок, също като изтръгнатите бурени от плодородната нива…

И още нещо ме накара да не мисля за отмъщение. Когато мръсникът е изсипвал чернилката си върху колата, аз най-вероятно съм си спял кротко в леглото. И не съм го видял…

…но Някой Там Горе вижда всичко!

httpv://www.youtube.com/watch?v=8nXkbYJxNak

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , , , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.