За еднооките царе на слепците

Нашите деца са нашите най-добри учители. Снощи – за пореден път – се убедих в това. След една, на пръв поглед, незначителна случка…

Историята е почти битова. Отидох да взема сина си от училище и той ме посрещна със сияещ поглед: „Тате, днес получих шестица на контролното по немски!“.

Аз, разбира се, го похвалих за това му постижение. Но в очичките му имаше нещо лукаво и той не закъсня с продължението: „Но има и нещо още по-хубаво от шестицата – всички други деца в класа имат тройки или четворки. И само аз имам шестица!“.

Личеше му колко е горд и щастлив от постигнатото. Но трябваше да го полея със студена вода. И го сторих мигновено…

Признавам, че сега бих подходил малко по-сдържано, но снощи реагирах спонтанно. Изнесох му класическо „конско“ – с класическия (поне за Овните) дидактичен плам.

Говорих му разпалено как трябва да се радва на своите успехи, а не на неуспехите на другите. Още по-малко да злорадства, че другите са се провалили, а той – не.

Обяснявах му на висок глас как трябва да се стреми да е по-добър от самия себе си, а не да надмине другите и да се радва на това, че му „дишат прахта“

И така нататък – независимо дали сте били само дете или вече и родител, знаете със сигурност какво значи да ви „трият сол на главата“.

Синът ми посърна. Но мисля, че осъзна грешката си. (Накарах го и да напише нещо като разсъждение по темата. Какво написа ли? Ами… да кажем, че вече не съм единствения талантлив „драскач“ вкъщи). 😉

И аз се поуспокоих след бурната си тирада. А малко по-късно изведнъж в главата ми нахлу едно упражнение – от скорошния двудневен семинар с Джон Кехоу.

Във въпросното упражнение трябваше да напишем най-дразнещите черти на някой наш близък. И след това да ги анализираме – с мисълта, че най-често ни дразнят у другите именно собствените ни недостатъци.

Упс! Ами сега?! Прав ли е Кехоу?

Потърсих отговорите дълбоко в себе си. Прав беше…

Разпалих се толкова много по темата, защото самият аз също имам понякога такива залитания. Улавял съм се, че – макар и за много кратко – съм изпитвал такова фалшиво задоволство. Че аз съм „много напред с материала“ (в едно или друго отношение) – а другите кретат някъде подире ми, в далечината…

Такива мисли са повече от пагубни. Никога не позволявайте да изпадате в положението на еднооките царе в царството на слепците!

Никога не допускайте да бъдете въвлечени в капана на самодоволството и в илюзията, че сте нещо повече от останалите!

Никога не бъдете от хората, които (умишлено или подсъзнателно) се обграждат с приятели, които са с нещо по-долу от тях (не чак толкова умни, богати или красиви) – за да могат да изпъкват на фона им!

Не познавате ли такива жени, например? Чиито приятелки до една са по-пълнички или по-грозновати – и се скъсват да хвалят „титулярката“ и да я обсипват с комплименти: „Ех, де да бях и аз като тебе!“. Такива хора будят у мен само съжаление… Ако сте от тях – още не е късно да се събудите!

Това е много коварен капан. И ако попаднете в него – ще се лишите сами от възможността наистина да израснете. Да бъдете по-добри от самите себе си – не от някой друг, който да накарате да ви завижда!

Успехът е мерило за личностно израстване – а не за това, колко хора, кариери или съдби сте прекършили или стъпкали по пътя си към мечтаното най-високо стъпало на почетната стълбичка.

Затова – обградете се с хора, които са по-добри от вас! И рано или късно вие ще ги настигнете…

Обратната стратегия е обречена на горчив провал. Просто не си заслужава…

Казали са го и по-умни от мен:

„… оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата!“

Евангелие от Матея 15:14

Има логика, нали?

httpv://www.youtube.com/watch?v=K2h0Df6QBLI

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

, , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.