Когато животът ни беше offline

Имало едно време – когато нямало нито Интернет, нито Google, ни Facebook дори.

Тъмни времена били тогава и людете тънели в безграмотност (не си знаели нито PageRank-a, нито класирането в AltaVista) и се забавлявали – горките! – само офлайн.

Не само, че имали мноооого по-малко приятели, отколкото баба ти сега във Фейсбук – но и всички те били реални хора (а не ресторанти или каузи) и се виждали с тях почти всеки ден. За да си разкажат някоя забавна история, да изпият по една истинска, потна бира или просто да помълчат заедно, загледани в отиващото си зад баира слънце…

Тежък бил животът на хората в онези времена. Налагала им се да превиват гръб над истински ниви, бразди и лехи. Което си е доста по-голяма хамалогия от кликането с мишката из FarmVille фермичката ви…

А на всичкото отгоре, не можели даже да си поръчат пица или суши от GLADEN.bg и се налагало да си готвят сами. (Даже Гугъл не знае истинския вкус на яйце на вестник, картофи, заровени в жарава или саморъчно изпечен шиш на лагерния огън…).

Животът в онези далечни времена всъщност бил толкова примитивен, че на хората им се налагало да правят реален секс – а не през Skype или в някой чат. Естествено, това било съпътствано от цял куп проблеми – не само венерически болести, бяло течение и странни обриви, но дори понякога и бебета! А сигурно се досещате, че по онова време дори не съществували и форумите на BG-мамите и на жените им се налагало да се учат на нещата от живота от майките и бабите си. А в крайни случаи – дори от свекървите си.

Толкова изостанали били хората тогава, че се запознавали не в специализираните сайтове за запознанства (нямали, горките, нито Сладур.ком, нито Sibir.bg), а на реални забави (офлайн партита), купони и дори на кино. Естествено и киното им било примитивно – нито било High Definition, да не говорим пък за 3D! Само в столицата тогава имало над 20 киносалона – и нито един мол! Ужас…

Най-онеправдани обаче били децата. Нито една от играчките им нямала вграден Wi-Fi, нито собствен фен сайт, нито даже канал в Youtube, откъдето можеш да научиш как се преминава в следващото ниво…

И бедничките дечица трябвало да си играят със супер-примитивни джаджи, като ластик, топка, тротинетка или хвърчило

А когато тръгвали на училище – нямало сайтове с готови домашни, теми и реферати. И всичко това трябвало да пишат сами, но това не било най-страшното! Тъй като по онова време Мрежата била достъпна само за военните – или пък въобще не съществувала – всеки, който искал да намери някаква информация трябвало да излиза от дома си (независимо дали навън е адска жега или кучешки студ) и да ходи в някакви си библиотеки и да се рови там с часове…

По спомени на очевидци, библиотеките били прашни помещения, в които информацията не само била подредена в ужасно неудобен за сърчване вид, но и целият им обем данни рядко надхвърлял това, което днес се събира и на най-евтината 2GB-това флашка

Накратко – хората тогава живеели в ужасни мъки и животът им бил тежък, изнурителен и толкова безрадостен.

Но после Интернет навлязъл в живота ни – а животът ни пък преминал почти изцяло във виртуалното пространство!

И само понякога… в сънищата на по-възрастните хора, които още помнели времето преди Мрежата… се промъквали откъслечни спомени за мириса на зелена трева… и вкуса на намазана с домашна лютеница филия…

httpv://www.youtube.com/watch?v=PEjaDqokrrQ

снимка: Блог Стара София

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

, , , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.