Червеният пръстен

Червеният пръстен

„You are gonna die in seven days!“.

Инспектор Дудуков продължаваше да се взира в ситния текст на бележката, но както обикновено, не бързаше да си вади прибързани заключения. По две причини. Първата беше, че така ги бяха учили в съкратения курс за инспектори на МИМАНС – свръх-секретно подразделение на ДАНС, което отговаряше за най-тайнствените явления и загадки в държавата (нещо като отделът във ФБР, който отговаря за НЛО-тата и президентските любовници). Втората причина беше, че предната нощ така се бяха натряскали с колегите в култовата кръчма Сам дойдох, че мозъкът му сега още отказваше да заработи като двигател на ново БМВ, а по-скоро пърпореше едва-едва като моторче на стар Трабант. (Инспекторът вече беше изпратил помощника си – сержант Серж Антов – да му купи една бира и два аспирина, но сержантът нещо се бавеше и това още повече изнервяше обстановката).

Инспектор Дудуков пак се взря в текста на бележката. В МИМАНС (както и в ДАНС, пък и във всяка друга държавна служба) имаше много строги критерии за прием и един от тях беше да си патриот – т.е. да не знаеш чужди езици, щото това винаги ебава майката на патриотизма, рано или късно. Всеки агент на МИМАНС разполагаше със секретно устройство – на външен вид удивително приличащо на китайско менте на iPhone – с помощта на което агентите можеха да се свържат по всяко време с ИЦО. Малцина знаеха, че Изчислителният Център на Организацията (ИЦО) не само носеше името на най-известната левачка на Барцелоната, а и наистина беше моделиран по модел на мозъка на Стоичков. Учените от електронният филиал на БАН (е-БАН) бяха предложили този нестандартен подход, защото повечето от тях бяха цесекари (а всички до един – мразеха милиционерите още отпреди „демокрацията“ и по този начин решиха да си го върнат на ДАНС).

Инспектор Дудуков измъкна устройството от вътрешния джоб на шлифера си и много бавно набра текста на бележката с помощта на ситната клавиатура. После натисна големия червен бутон в долния десен ъгъл и зачака. Устройството завибрира, затрепери и след като издаде звън – досущ като звъна на касов апарат от едновремешните супермаркети – изплюва превода на текста върху лентата (която наистина беше съвместима с лентите на старите касови апарати).

Инспекторът се замисли още по-дълбоко и инстиктивно усети, че нещата не отиват на добре. Преводът гласеше: „До седмица си гушнал букета!“.

Безжизненият труп на пода правеше съобщението да изглежда още по-зловещо. Още повече, че – според свидетелите – мъжът беше получил анонимно бележката точно преди седем дни.

Всъщност, в тази сива, бетонна сграда нямаше нещо, което да не изглежда зловещо. По документи тази секретна институция имаше дълго и безсмислено звучащо име (както повечето държавни институции), но малцината, които знаеха за нейното съществуване я наричаха просто „Зона 51„. По ирония на съдбата, сградата наистина беше построена през далечната 1951 година, но всички я наричаха така не заради това, а защото в нея правителството държеше най-върлите си врагове и експериментираше върху тях със всякакви психотропни вещества, лекарства и други непозволени средства. (Един от главните експериментатори, който за нещастните пациенти беше направо като един истински доктор Менгеле, беше известен в обществото повече като Цар Киро и от години работеше на таен щат в същото това учреждение).

„Зона 51“ беше нещо като свръх-секретна лудница и това усещане се подсилваше още повече от изнервящо белите престилки на персонала и посивелите ризи с много дълги ръкави на пациентите. И сега в едно от крилата на сградата беше станало убийство, а това правеше лудницата още по-голяма.

Убитият беше не кой да е, а самият Тирбушон – митичният предводител на не по-малко митичното тайно братство наречено Илюминаторите.

Илюминаторите бяха древна секта (много по-древна от илюминатите) и най-убедителното доказателство за това беше, че първите членове на тайния орден, фактически го бяха учредили след един от първите концерти на Лили Иванова. Никой  – извън ордена – не знаеше откъде точно идва името „илюминатори„. Една от теориите гласеше, че членовете на сектата се събирали тайно в нелегални квартални кръчми, насвятквали се докато очите им засвятквали като илюминатор на руска ядрена подводница навръх Нова година, слушали тайния си химн – „Земля в илюминаторе“ – и пушели „зеленая, зеленая трава„, след което псували на висок глас правителството.

Главатарят на сектата носел пожизнено и титлата „Шотландски боец“ – тъй като церемонията по избирането му била надпиване със шотландско уиски, докато само един от участниците остане прав, а останалите изпопадат като талпи под масата. Първият Шотландски боец – легендарният Дърт Вейдър – бил написал и песента Who Wants to Drink Forever, но в тежки за братството времена продал авторските права на Queen, които обаче били принудени от британския СЕМ да променят леко оригиналното заглавие.

Всичко това, инспектор Дудуков не знаеше допреди два часа, но го беше прочел в секретното досие на сектата, което неговия шеф – чийто прякор Терминатора идваше от това, че и на петте му любовници винаги им закъсняваше термина – му беше връчил минути след като пое случая.

Убийството не беше единственото престъпление за тази нощ. От средния пръст на дясната ръка на убития липсваше митичния Червен пръстен – древно бижу, което от векове се носеше по право от главатаря на Ордена и символизираше любовта на братята към червеното вино и кварталите с червени фенери. Легендата разказваше, че пръстенът е бил изработен преди няколко века от древен майстор в околностите на Своге, а злите езици пък шушнеха, че един от правнуците на древния майстор – Христо Йовов – носи прякора си Бижутера именно заради това, а не поради феноменалният си гол срещу, Олимпик Марсилия.

Това, което никой освен директорът на МИМАНС не знаеше (а сега – вече и инспектор Дудуков) е, че в един от двата червени рубина на пръстена беше закодирана информацията за излизане от кризата (нищо, че беше фалшив), а другия пък беше направен от парче от рубина на петолъчката, стърчала десетилетия наред  над бившия Партиен дом и в него се криеше друга древна тайна – че Татяна Дончева всъщност е преродената Венера Милоска, но след аварията в Чернобил нещата са взели неочакван и комичен обрат.

Инспектор Дудуков (колегите му зад гърба му го наричаха „Инспектор Дюдю„) изгледа записа от охранителната камера за трети пореден път. За дългия си стаж в службите той беше виждал какви ли не жестоки сцени. (Включително – докато временно замествал колега от НСО по чл.64 – как настоящия държавен глава изпълнил песента „Пой ласточка, пой!“ пред руския президент… но за това той нямал право да говори в следващите 60 години, а последвалото 6-месечно лечение при психоаналитик било изцяло платено от държавния бюджет). Но такава жестокост досега никога не бил срещал.

Убитият беше издъхнал в страшни мъки. Неизвестният изверг, който беше отнел живота му го беше направил по садистичен начин, който надминаваше и най-извратените прояви на Ханибал Канибал. Докато още е бил жив, мъжът е бил завързан здраво за болничния стол, а клепачите му са били залепени с тиксо, така че да не може да си затвори очите. След което на два метра пред него беше сложен телевизора от общата стая, а към него беше включено и чисто ново DVD усторойство. Дискът още стоеше вътре – 5 часов запис на първите 103 издания на „Здравей България“ с Милен Цветков – обработен така, че бленуваната фигура на Лора Крумова да не влезе нито веднъж в кадър.  Нещастникът беше издъхнал още на третото предаване – сърцето му просто не беше издържало на ужаса.

Инспекторът искрено вярваше в негласния девиз на всички български тайни служби: „Може да сме тъпи – но сме упорити!“. И затова пусна записа за четвърти път и се вгледа внимателно в екрана. „Не може да бъде!“, подскочи инспектор Дудуков и върна още веднъж последния кадър. „Ами да! Как така съм го пропуснал първите три пъти?!“.

По лицето на инспектора бавно изгря самодоволна усмивка. Инспектор Дудуков вече знаеше кой е извършителя на гнусното престъпление. Знаеше и къде може да открие митичния Червен пръстен…

Ако искаш да узнаеш и ти – остави своя коментар под тази публикация! 😉

(Обещавам – ако коментарите са достатъчно на брой, за да спечеля второто издание на конкурса BLOG CHALLENGE – да напиша и продължението на историята!)

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail
, , , , , , , , , , , ,
WordPress › Грешка

Сайтът има технически проблеми.