Имате ли си любим епизод от „Игра на тронове“ („Game of Thrones“)? Аз – да. И сега ще ви разкажа за него.
Не, не е този, в който омразния Джофри гушна букета. На сватбата си…
Не е и този, в който чудовището Рамзи беше разкъсано от собствените си псета.
Веднага след терористичния акт, един от оцелелите журналисти заявява пред пресата: „Следващата сряда вестникът ще излезе, те не победиха“.
Брой №1178 на „Шарли Ебдо“ наистина излиза на 15 януари 2015 год. Наричат го „броят на оцелелите“.
Напоследък (като че ли) помъдрях. Не се хваля. Не се и оплаквам. Просто констатирам. (Аз напоследък умишлено и преднамерено избягвам силните емоции като хвалбите и оплакванията – и се ограничавам само с отбелязване на случващото се. Доста е разтоварващо…) Та,…
Мъжът на снимката се казва Никълъс Уинтън, но се съмнявам името му да ви е познато. Момченцето, което държи в ръце е едно от 669-те еврейски деца, които този британски гражданин спасява от почти окупираната вече Чехословакия в навечерието на…
Треторазряден сценарий, второстепенни артисти, определено най-слабите роли на Marcia Gay Harden и Kim Basinger (за нея – малко по-късно) – в резултат се е получило нещо, което едвам успях да изгледам без да си тръгна. А на мен да си…
Почти в навечерието на Коледа, благотворителните акции и каузи стават все повече и в един момент вече не е толкова лесно да различиш стандартните PR-акции на измисления ни хайлайф от каузите, които наистина заслужават подкрепата на обикновените хора. Днес ще…
“There is freedom waiting for you,
On the breezes of the sky,
And you ask „What if I fall?“
Oh but my darling,
What if you fly?”
Някой беше казал, че това, което най-много ни плаши не е Мракът вътре в нас – а Светлината.
Най-големият ни страх е, че може да се окаже, че ние наистина сме можещи и силни. И съдбините ни не зависят от никой друг – освен от самите нас. И нашите решения. От всекидневните ни избори.
Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували…
Хубавите истории нямат нужда от обясняване. Тази е точно от този тип.
Попаднах на нея докато се опитвах да намеря подходящ виц за фотографи – исках да „намигна“ на приятел, който в момента кара курс по фотография и е много въодушевен от това.
После си казах, че историята е поучителна и за тези, които са се отдали на кулинарното изкуство. Имам и такива приятели. (Не са много на брой, но пък са повече от качествени…)
В крайна сметка, реших, че историята е толкова добра, че си заслужава да я споделя със всеки от вас.
А кой какво ще си вземе от нея – това вече не е моя работа…
Представяте ли си ако цветята бях като нас? Хората… Сигурно щяха да си правят забележки и да се сочат с листа едно-друго през цялото време: – Ти не си правилното цвете! – Не се расте така! Има и по-добри начини!…
Омразата е като безотговорността – вирее най-добре когато става въпрос за по-голяма група от хора.
И избледнява (в повечето случаи) когато я сведем до нивото на отделна, конкретна личност.
Омразата (в повечето случаи) е просто навик. И най-често – дори неосъзнат.
В осъзнаването, обаче, е ключът към нейното лечение.
Facebook
Twitter
Youtube
RSS