49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото,…
За писането…
Писането е като правенето на любов. Всеки го прави по различен начин. И всички, които го правят, имат различна мотивация за това.
Дълбоко пурпурна нощ с Deep Purple
Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се……
Бащичко
Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син – това е почти целия му досегашен живот.
Днес става на 17. И въпреки, че е клише – на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва…
Здравей, баце!
Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.
Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…
Свободата, Панчо…
Конкретния повод да „притоплям“ точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).
46
Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…
Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…
Нека ти разкажа
Нека ти разкажа.
За тъмната си страна.
Тя е тази, която не вярва в твоята любов.
Маминка…
Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…
Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.
Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.
Ziju Paulo
Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми – в България – всеки момент трябва да роди първото си дете.
Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама – за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.
Не ме разочаровай!
терапевтичен сеанс с елементи на блог-публикация
(не е задължително да го четете… но поне музиката в края е хубава… нищо, че е кавър)
Предизвикателство с кофа с лед
Тия дни светът е луднал по едно предизвикателство с кофа лед. И аз реших да се включа… но по мой си начин. (Ще разбереш как точно – след малко!).
Понеже съм тарикат, няма да се заливам с кофата по главата. Но пък ще го направя пак за една благородна кауза. (Чети по-нататък и ще разбереш каква…).
За да обясня по-добре, ще се наложи да започна по-отдалече. (Търпение!)
Facebook
Twitter
Youtube
RSS