сБъдни вечер

С падането на първия сериозен сняг движението в София (а и не само) стана още по-голям ад от преди. Не само заради това, че общината за пореден път реагира неадекватно – а главно заради чисто българската черта да сме тарикати…

Последният ден

Днешните ми – искрени и (едно)лични – размисли са предизвикани от написаното от една жена и един мъж. Натали всъщност е отговорила на въпроса на Майк Рам: „Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?“. На пръв…

Очите на Дракона

Случи се преди точно 20 години. В Петрич. В казармата… Цели двадесет години се опитвам да разкажа за това. И все нещо ми попречваше, незнайно защо. Всъщност, винаги ме е спирал Страхът. Страх ме беше, че няма да я разкажа…

Модератор – диагноза или обикновен фашизъм?!

Днес ще си поговорим за цензурата, за свободата на словото и нейният виртуален враг №1: модераторите. Имам си и конкретен повод. Преди по-малко от 24 часа реших да кажа „Сбогом!“ на един форум, в който понякога ми беше приятно да…

Стената, три клипа и малко повече спомени

Събитията отпреди точно 20 години, всеки е изстрадал или просто изживял по свой собствен начин. А други пък са имали късмета тогава още да не са били родени… Аз също имах късмет. Влязох в казармата през есента на 1989 –…

Денят на архангелите

Днес е Архангелов ден. И мой празник (както виждате – името ми е в списъка с празнуващи имен ден). Пламеновден (все още) няма, а и аз не се натискам много да ме канонизират (пък и не съм чак такъв светец).…

За цензорите и техните сексапилни майки

Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми.…

Любовта, без която не можем…

Преди няколко дни писах тук за Любовта като клише. „Обичам те!“ със сигурност е най-често повтаряната реплика, откакто съществува човешката реч. И това е прекрасно… Защото това клише все още – слава Богу! – не се е изтъркало от употреба.…

Честит празник, поети!

Днес било световен ден на поезията. Ами да ни е честит! Поезията у нас не е много на почит. Особено в тези прозаични делници… Към поезията има много предразсъдъци. Че е занимание само за пъпчиви тийнейджъри и влюбени девойки. А…

Още една тухла в стената

Изтърколи се поредният първи учебен ден. Госпожите ще се приберат вкъщи с огромни букети. Децата ще са вдъхнали вече мириса на прясна боя и вар. И после – пак същото. Училище… Колко много нюанси в една проста дума. За нас,…

IN MEMORIAM: Спомен за Галя…

Телефонно позвъняване… И в миг – утрото вече не е добро. А ужасно тъжно… Плачещият глас на една майка… която ти съобщава, че дъщеря й е починала. В болницата. През последните години – всъщност, близо четвърт век – болниците бяха…