Мълчанието може и да е злато… но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива – пораснах… и вече съм си цял Овен.
Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род – Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало „османско присъствие“…
Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е,…
Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…
Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.
Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).
Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост.
Хората не са създадени за полет. Чисто биологично.
Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.
Хората изтрещяват от време на време. А от време на време и аз съм човек…
(Макар че, неумело го прикривам).
Оня, изплезеният, е казал, че всичко е относително (и е много прав), но едно от най-относителните неща е именно изтрещяването. Лудостта.
Петък 13-ти… Имаше такъв филм, навремето. На ужасите. В него главният мръсник носеше маска. Изникваше от тъмното и убиваше… Наред. Мръсниците много обичат така. Да носят маски. И да стъпват тихо. В тъмното. Преди малко, един друг анонимен мръсТник ми…
Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад…
Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие). Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата. …или до второ нареждане. Онези – успелите и прагматични хора – май все пак…
„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене…
Ако има един-едничък универсален талант – не само за нас, българите, но за всеки един възрастен на планетата – това щеше да е умението на всеки от нас да каже на всеки друг от нас: „Това не се прави така…
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването…
Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време… Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS