Blogatstvo.com

Напразно… Напразно твоят ден е минал ако в нито един миг от него сърцето ти не е трепнало като опънатата тетива на лък, току-що изстрелял стрела, летяща право към сърцето на кошутата, в очите на която се оглежда цялата Вселена.…

Да се обяснява поезията е едно от най-долните и излишни занимания на света. То е като да се чертае графика на фазите на оргазма. Може и да има някаква научна цел, но и поезията – и оргазмите – са ни дадени за чувстване. И съпреживяване… (А не за излишни обяснения).

Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета.…

Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре…

Стояха пред вратата. Все едно току-що са дошли. Но всъщност стояха тук отдавна. Цяла вечност… Никой не даваше признаци на нетърпение. Или недоволство. И никой не говореше със другите или дори със себе си. Тя също само си стоеше там.…

Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка?…

Жената стоеше в полусянката на прозореца. Полуголото й тяло се къпеше в лунната светлина, а в очите й се отразяваше блясъка на милионите звезди, трепкащи в топлото юлско небе навън. Стоеше безмълвно и без да помръдва. Като древногръцка статуя, изваяна…